Днес при мен пристигна дългоочаквана пратка от далечен Тайван! Прилежно опакован в пукащи се найлонови мехурчета, чисто нов Acer Aspire Revo R3610!

Въпросното нещо представлява т.нар. nettop – в общи линии лаптоп без екран и клавиатура, просто малка кутия с портове за най-различни кабели (USB, интернет, видео, аудио, и т.н.).

След като не успях да намеря въпросната джаджа в нито един български представител на Acer, реших смело да се хвърля презглава в eBay, прежалвайки рисковете на интернет пазаруването, както и примирявайки се с липсата на гаранция. За моя радост, както винаги досега, нямаше никакви проблеми – пратката пристигна за 16 дни (с известно закъснение), в перфектно състояние. Крайната цена на цялото удоволствие се получи точно 400 лева без някакви стотинки. Нека си продават в Технополис по-стария модел (R3600) с льолявия процесор Atom 230 и с двойно по-малък диск за 420 кинта…

Ето и точната конфигурация на това, което поръчах:

Да опразним кутията!

Това Revo, което си поръчах, е леко орязано откъм аксесоари. Вътре в самия корпус всичко си му е налично, има си също захранващ кабел, стойка, диск с драйвери, но нищо друго. Няма оригинална кутия (просто бяло кашонче), нито операционна система (дойде с някакъв Linux без графична среда, който не се брои), нито ръководство за употреба, нито каквито и да е други кабели/аксесоари. Аз лично съм напълно OK с това, понеже сваля от цената, а пък мога да си купя допълнително нещата, които ми трябват.

Първи впечатления

Кутията	Ауууу…	Със стойката
Поглед отзад…	… отгоре…	… и отпред.

Ами, нямаше никакви изненади – от няколко седмици чета материали за този компютър в интернет, така че знаех какво да очаквам. Външния вид не е нищо особено, просто кутийка с интересна форма. Отвътре си е нормален компютър, тъй че още с включването нямах проблеми с влизането в BIOS-а – всичко нормално, както при всеки друг компютър. Имаше инсталиран някакъв глупав Linux без графична среда, дори не се занимавах да се ровя в него.

Естествено, първата ми работа беше да инсталирам Windows 7! За целта е нужно да се ползва USB, понеже джаджата си няма никакво устройство за четене на CD/DVD дискове (което аз считам за плюс!). Понеже в офиса имаме разни оригинални дискове с Windows 7 Ultimate, взех, та си спретнах една инсталационна USB флашка (ето как). Стартирането от нея (boot) сработи от раз.

Инсталацията премина абсолютно безболезнено, което поне при мен се получава почти всеки път при 7-цата, пробвано на няколко различни компютъра… Яко! Дори нямаше нужда да ползвам диска с драйвери, пратен ми от продавача – Windows си имаше читави драйвери за всичко, а за каквото нямаше, си дръпна самичък от интернет. Бравос бе, драги ми господине

Едно нещо, на което специално обръщам внимание, защото е от голямо значение за мен – шумът от кутията е изключително незабележим! Както ще видите по-надолу в статията, цялата джаджа се охлажда от един единствен мъничък вентилатор, който освен това е и много тих.

И за какво ми е туй нещо?

Основната функция на Revo-то вкъщи ще бъде като Home Theater PC – иначе казано, вързано към LCD телевизор и музикална система с цел гледане на филми, слушане на музика, и евентуално сърфиране в Мрежата. От всички тези дейности, гледането на FullHD филми е тази, която потенциално би го натоварила до предела на възможнотите му. За щастие, цялата идея на ION™ чипсета е точно тази! Той съдържа графичен процесор GeForce 9400M, който е в състояние да поеме основната тежест при декодирането на H.264 видео.

Hardware-accelerated video decoding?

Първата ми работа, след като Windows 7 се стартира за първи път, беше да тествам как Media Player Classic – Home Cinema се справя със задачата да ползва ION чипсета за декодиране на видео. Имам доста добър опит с този плеър на други компютри, затова очаквах и сега резултатите да бъдат добри.

Ами, в общи линии не останах твърде разочарован – наложи ми се да направя някои тънки настройки тук-там, но подкарах идеално възпроизвеждане на FullHD H.264! Използването на процесора по време на декодиране се върти около 15% – повече от приемливо.

Under the hood!

Естествено нямаше да съм аз, ако не хвана отвертката и не разбъзикам нещо чисто ново. Капакът се маха сравнително лесно, а и без това гаранция по принцип нямам… Виждат се основните чаркове, както и единственият вентилатор в системата. WiFi модулът има две антени, в два противоположни ъгъла на кутията за максимум покритие. При желание човек лесно може да смени твърдия диск и паметта, но май няма друго, което си заслужава да се ъпгрейдва.

Интересен ми е най-новия тип измами – историята с убито в катастрофа дете, и разните им разновидности. В тези случаи, на роднините се звъни от името на “убиеца”, за да бъдат дадени някакви пари, които да го отърват от затвора.

Изобщо не съм учуден, че много хора се връзват и изгарят с адски много пари, но все пак, този факт говори много зле за наказателната ни система. Очевидно всеки измамен е повярвал, че с даването на рушвет въображаемото престъпление някак си ще изчезне. Явно масовата нагласа на хората е, че с пари можеш да се отървеш от всякаква отговорност – а това не би било факт, ако не беше поне в известна степен вярно.

Освен за наказателната система обаче, успешната измама говори много зле и за самия измамен – и докато наивността никога не е била престъпление, то даването на подкуп си е такова отвсякъде. Явно да отървеш син/дъщеря/внуци от ударите на закона е съвсем в реда на нещата, стига да има такава възможност… Никой от измамените не се е замислил, че по този начин би нанесъл още един удар по психиката на близките на “жертвата”, правейки престъплението спрямо тях още по-тежко.

Е, що се отнася до мен, измамените заслужават да бъдат оскубани с такава схема – който е готов да действа по такъв начин, няма как да бъде наказан другояче. Всеки път, когато чуя по новините за нов такъв случай, някак си хич не ми става жал. Опитали се да преметнат правосъдието, обаче те самите се оказали преметнати – голяма работа! Рев до небесата за изгубените пари – сякаш са предпочитали всичко да е било вярно, та поне да не са ги дали напразно. Нека да не забравят – все пак убито дете няма, което вече наистина щеше да бъде трагедия и за двете страни…

п.п. яд ме е на измамените, защото аз като моторист съм много по-уязвим както към моите, така и към чуждите грешки на пътя. Ако утре някой ме убие и се отърве от затвора с помощта на връзки, искам да се върна и да му причинявам кошмари

Преди да се впусна в обяснения, нека обясня какво е общоприетото схващане. 32-бита е число, състоящо се от 32 нули и единици. Колко различни числа можем да напишем, ако разполагаме с 32 места? Отговорът е 2 на степен 32, или 4 294 967 296. Когато компютърът иска да знае къде точно в паметта се намират някакви данни, той пази техният “адрес” в 32-битово число – то представлява номерът на клетката памет, съдържаща данните. Ако адресът е 32-битово число, и ако 32-битовото число има само 4 милиарда различни стойности, значи можем да имаме най-много 4 милиарда различни адреси, нали? Правилно! И тук идва моментът на заблудата – повечето хора приемат без замисляне, че 1 адрес отговаря на 1 байт в паметта, т.е. с едно 32-битово число можем да адресираме максимум 4GB памет.

Системните програмисти не за пръв път се срещат с такива ограничения, и отдавна съществуват прости механизми за заобикалянето им. Когато компютрите са били 16-битови, са могли без проблем да работят с повече от 64KB памет! Дори още по-отдавна, 8-битовите компютри не са разполагали само с мизерните 1KB…

Още от времето на Pentium Pro (1995), процесорите на Intel поддържат технология, наречена Physical Address Extension, която ги снабдява с още 4 бита за адресиране на реалната памет. Технологията трябва да се поддържа и от процесора, и от операционната система. В случая с Windows, тази технология се поддържа още от Windows 2000! Доказателство за това е сайтът на Microsoft, описващ различните лимити за памет при различните версии на Windows. Ясно се виждат множеството 32-битови сървърни версии на Windows, които поддържат памет стигаща до 128GB!

Що се отнася до desktop версиите на Windows (например Vista), на практика те ползват абсолютно същите библиотеки за управление на паметта, както сървърните версии. Кодът е един и същ, и е наличен във всички версии! Във 32-битовата Vista просто изкуствено е заложена спънка, която да не позволява използването на повече от 4GB памет.

В крайна сметка, лимит наистина има – Vista не може да работи с повече от 4GB. Но този лимит няма абсолютно нищо общо с 32-битовата архитектура – той е наложен по чисто софтуерен път. И както доста от софтуерните ограничения, си има начини за заобикалянето му

Идиотите обаче се усетиха твърде късно, че по този начин потребителят губи всякаква възможност да си изтегли от интернет какъвто и да е друг конкурентен браузър… Айде обратно към разнасянето на програми с дискети

Последната новина е, че седмица преди официалната премиера на албума, песните от него са пуснати за безплатно слушане в интернет! Това става като посетите страницата на Amorphis в MySpace. Евала на пичовете, с тази си постъпка ми се издигнаха в очите с няколко позиции В крайна сметка парчетата така или иначе ще изтекат в нета – а така по-скоро си правят реклама, отколкото да вредят на продажбите. Поръчах си го преди 2 месеца от официалния им интернет магазин, но ако тогава не го бях направил, сега бих го поръчал веднага!

Засега след едно пробно слушане мога да кажа само едно: Искам си пратката-а-а-а-а!!! .

п.п. На второ слушане вече си имам фаворити – Sampo, My Sun!