QR кодовете и Sema-кодовете са двумерни баркодове, наричани още “матрични” кодове, и представляват начин за графично кодиране на информация. По принцип на действие са почти аналогични на стандартните баркодове, които се ползват при маркиране на стоките в супермаркетите. Разликата е, че матричните кодове представляват проста матрица от черни и бели квадратчета, вместо поредица от черни линии. В една такава матрица могат да се поберат няколко килобита информация.
Разликата между QR и Sema кодовете е просто стандартът, по който информацията се кодира в квадратчетата. Една и съща информация, кодирана по двата стандарта, накрая изглежда по различен начин. Двете картинки по-долу имат абсолютно еднакво съдържание 
 |
 |
| QR-code | Semacode |
Хм… Дотук нищо особено Тези кодове от доста години се ползват от производителите за маркиране на резервни части. QR (Quick Responce) кодовете първо са били ползвани от Тойота, а стандартът за тях е разработен от Denso-Wave още през 1994.
Интересното идва, когато тези кодове започват да се използват за предаване на информация към все по-популярните телефони с камера. Ако телефонът ви има камера, е достатъчно да се инсталира малка програма, която да разчита кодовете и да извлича информацията от тях. А тази информация може да бъде каквото се сетите! Например линкове, информация за контакт (телефон, имейл, адрес, факс…), всичко!
Четци на кодове има за голямо разнообразие от телефони, повечето написани на Java. Kaywa Reader е един от тях, и поддържа доста от телефоните на Nokia и Sony Ericsson. QuickMark е друг софтуер, който освен Java-версия има версии и за много телефони с Windows Mobile. i-nigma е друг вариант за Windows Mobile.
Ето така изглежда QuickMark на моя телефон. В момента в който стартирате програмата, тя автоматично започва да следи за матричен код и автоматично го разпознава в момента, в който попадне пред обектива. Дават ви се списък от опции, в зависимост от това какво точно съдържа кодът.
“Отварянето” на линкове с помощта на камера крие невероятно много възможности. Генерирането на тези кодове не е никак трудно, за целта съществуват библиотеки за C, PHP, ASP, Visual Basic, Perl, и т.н. Двата кода по-нагоре съдържат обикновен линк към http://nazdrave.net/ и са създадени с помощта на прост онлайн генератор. Някои от приложенията на матричните кодове включват:
- линк за директно сваляне на софтуер за телефона ви;
- на всяка страница на уебсайта ви може да има матричен код с линк към WAP-версия на страницата. Например, сайтът на Европейската Централна Банка предлага такива линкове за част от страниците;
- в музея, пред всеки експонат в матричен код може да се предложи линк към съответната статия от Уикипедия;
- рекламите в списанията могат да предлагат линк към своя уебсайт;
- в градския транспорт – при наличие на GPS система на борда, при сканиране на уникален за всеки автобус код, уебсайта на СКГТ би могъл да ви каже къде точно се намирате, колко време остава до спирката на която слизате, и колко ще трябва да чакате на нея, за да се прекачите;
- паркиране в “Синя зона” – всеки паркинг може да си има уникален линк, с помощта на който пращането на SMS за плащане да става с натискане на няколко бутона;
- код, поставен на плакат за предстоящ концерт или филм, може да ви прати директно на сайт за купуване на билети;
Възможностите са безброй и са ограничени единствено от въображението ви