При избора на хардуер се водя от принципа, че ми трябва най-евтиното, което ми върши работа. Ако ви се намират излишни части, можете просто да съберете нещо, което да свърши работа. Проблемът със старите части е, че старите дънни платки не винаги поддържат SATA, а вече почти не се продават големи ATA дискове. Ако не искате да давате пари за нов хардуер, можете да потърсите SATA контролер за PCI слот, но те също не са евтини. Освен това, PCI слота има лимит от 266 MB/s, което много бързо ще спъне скоростта на цялата дискова подсистема. Инвестицията в ново дъно определено си струва с оглед на бъдещото разширяване на сървъра с повече и по-бързи дискове.

Кутия

Тук съветът е доста ясен – потърсете такава с максимален брой места за дискове! Обаче трябва да имате нещо предвид – по-надолу ще ви посъветвам да оборудвате всеки твърд диск с охлаждане; това охлаждане се закрепя от долната страна на дисковете, и прави някои от местата неизползваеми. Сещате ли се как видеокартите с големи вентилатори заемат не само видео слота, но и този до него? Същата работа.

Можете да сметнете колко диска ще се съберат в кутията по следния начин: всеки две съседни 3,5 инчови гнезда стигат за един диск, всяко 5,25 инчово гнездо също стига за един диск. Точно така – ще слагаме дискове и в местата определени за DVD-та!

Моят съвет е да търсите кутия с достатъчно места за 5 диска. Може да ви се струва твърде много, но не е! Добре е да имате един отделен диск за операционната система, а за данните силно препоръчвам да започнете с RAID1 масив от два диска. Впоследствие все някога мястото ще свърши, при което ще имате възможност да добавите още два диска като нов RAID1 масив.

Не е лошо (макар да не е задължително) кутията да има отделен вентилатор, освен този на захранването. Колкото повече топъл въздух навън, толкова по-добре.

Захранване

Не ви трябва твърде мощно PSU – ще ползваме силно-интегрирана дънна платка и процесор с ниска мощност, а и няма да има видеокарта, която да смуче ток. Дисковете искат най-много ток в момента на стартиране, но съществува технология, при която те се стартират последователно, за да не натоварват по едно и също време захранването.

Освен това, по-добра икономия се постига, когато захранването има по-малък резерв от мощност, т.е. компонентите го натоварват близо до номиналната мощност. Можете да купите 700 ватово захранване, но то ще работи изключително неефективно, ако товарът му е 200 вата, и ще ползва неоправдано много електроенергия. Също като да караш Ферари в задръстване – харчи пет пъти повече бензин от Фиестата пред теб, но не се движиш по-бързо.

За да сметнете колко вата ви трябват, трябва да знаете как да четете етикетите на дисковете. Да вземем за пример този диск на Hitachi – консумация при стартиране: 1.2A (+5V), 2.0A (+12V). Тези от вас, които не са си чоплили носа в час по физика, сигурно вече са готови Умножаваме ток по напрежение, и събираме мощностите за двата волтажа (5V и 12V). Това прави (1,2 x 5) + (2 x 12) = 30W. При други дискове със сигурност ще има разлики, но 30 вата е една добра и кръгла цифра, с която можем да работим, понеже голяма част от дисковете на пазара се вписват в нея.

Ако заделим 100 вата за останалите компоненти на сървъра, и предположим пълно запълване на кутията, която сме избрали в предната точка, и едновременно стартиране на всички дискове, това прави:

100 + (5 диска по 30 вата) = 250 вата.

Застраховаме се с още 100 вата и получаваме 350 вата – от повече просто няма смисъл. Захранване Fortron 350W може да се намери за около 60 лева.

Процесор

Подхващам процесора преди дънната платка, по една проста причина – търсим възможно най-евтиното решение за процесор, което до голяма степен стеснява избора на дънни платки. В моя случай се спрях на най-евтиния процесор, който успях да намеря – AMD Athlon 64 LE-1620. Той вече не се предлага на пазара, но винаги ще има някакви други модели на дъното на ценовите листи. Точно в този момент най-добрият вариант е AMD Sempron 140 - сокет AM3, който е масово поддържан от дънните платки, 2.7GHz – предостатъчно за файлов сървър, 45W консумация – чудно! Цената се върти около 70 лева.

Ако сте чак толкова голям фен на Intel, можете да се спрете на Celeron D 420 – цената е горе-долу същата. Честотата на Celeron-а е 1.6GHz, което сваля консумацията на 35W. Не забравяйте, че тези мощности са при пълно натоварване на процесора – когато той няма работа, разликите могат напълно да се пренебрегнат.

Дънна платка

Такааа… Това е може би най трудния момент. Критериите за избор са прости – проблемът е чисто и просто бройката дънни платки, които се продават на пазара. Ще трябва сериозно да се разровите в ценовите листи поне на няколко фирми, за да намерите най-доброто на най-ниската цена.

Да започнем с критериите. С избора на CPU филтрирате поне половината дъна, които можете да намерите. Ако по-горе сте избрали Intel-ския процесор, отивате в едната половина – дъна със сокет LGA 775. Това са дъната, поддържащи фамилията “Core 2″ процесори, които все още са доста популярни. Ако пък сте се спрели на Sempron, имате също толкова голям избор – можете да изберете всяка платка със сокет AM2, AM2+, или AM3 – това са огромната част от платките за процесори AMD.

Следващият критерии е степента на интеграция – всичко, което може да бъде вградено в чипсета на дъното, трябва да бъде там! В случая ни интересуват видео-контролера и мрежовия адаптер. LAN-карти можем да добавим при нужда, но няма никакъв смисъл да слагаме отделна видеокарта, само за да стартира успешно машината. Търсете дъно с Gigabit LAN – такива карти струват скъпо, когато се купуват отделно, а си струва – този стандарт ще навлиза все повече. Освен това, файловият сървър ще е централна точка в мрежата – дори останалите компютри да не са с гигабитова връзка, ако самата мрежа е гигабитова, всеки от тях ще може да тегли от сървъра с пълната скорост от 100 мегабита (докато компютрите не станат повече от 10, естествено).

Последният критерии е особено важен – броят на SATA-конекторите, с които разполага дъното. За мен 4 е абсолютния минимум. Направете си сметка точно как ще конфигурирате дисковете. Аз ползвам следната конфигурация:

• един стар ATA диск, 15GB, отделен само за операционната система
• четири SATA диска, разпределени в два RAID1 масива

По този начин перфектно запълвам 4-те SATA порта. Ако ползвах SATA диск и за операционната система, щяха да ми останат само 3 порта за дисковете с данни, което разваля цялата схема с двата RAID масива.

Намират се и такива дъна! Това е на Gigabyte - обикновено те се изхвърлят така зверски, сякаш за да си оправдаят името

Всеки SATA порт е свързан към контролер. Контролерът може да е или вграден в чипсета, или да е отделен модул, добавен от произвдителя на дъното. Внимавайте с вторите – има добри шансове те да ползват бавен интерфейс към чипсета, например PCI (266MB/s) или PCI-Express x1 (250MB/s), който на всичкото отгоре е споделен между всички дискове, свързани към контролера. Това е огромен проблем при едновременна работа на дисковете – например по време на ресинхронизация на RAID1 масив. Можете да проверите архитектурата в ръководството на конкретното дъно – обикновено производителите ги предоставят за сваляне на сайтовете си. Или пък просто играйте на сигурно и изключете въпросните портове от сметките

Ако броим портовете на чипсета, те обикновено са или 4, или 6 – по-нагоре вече излизаме от десктоп-сегмента. Ако искате 6 порта, трябва да се целите в някой от следните варианти:

• интелски чипсет с южен мост поне ICH8 – процесор Core/Core2
• AMD чипсет с южен мост поне SB700 – серия 700
• NVIDIA nForce 700 вече окончателно поддържа поне 6 порта, преди това само отделни версии

Като пример ще дам следните дъна – те всички са с по шест SATA порта, интегрирана графика, и гигабитова мрежа, на цена под 120 лева:

• Gigabyte GA-MA74GM-S2H rev. 3.0 – AM3
• A780GM-LE/128M – AM2+
• Asus M3A76-CM – AM2+

RAM памет

Кратко и ясно – каквато намерите! Стига да приляга на дъното, няма значение точно какъв тип ще е. Количеството зависи изцяло от това какъв софтуер ще изберете за управление на сървъра, но 512MB би трябвало да ви стигнат, особено за система с Linux без графична среда.

UPS

Това е пожелателна опция, но няма да съжалявате за нея. При спиране на тока сървърът ще има възможност да се изключи нормално – в противен случай после RAID масивите трябва да се синхронизират, което отнема часове. Освен сървъра, UPS-а може да захранва и други устройства, като например суичовете и безжичния рутер – така ще имате интернет на лаптопа си, дори да няма ток никъде вкъщи (е, поне за известно време).

Не ви трябва супер скъп UPS с батерия, която да държи сървъра повече от половин час – на него му трябват максимум няколко минути, за да се изключи по нормалния начин. UPS-ите идват със софтуер за управление, който може да изключва компютъра, например 5 минути след като спре тока. Понеже системата ни е с доста ниска консумация, а и без монитор, UPS-ът ще издържи 2-3 пъти повече, отколкото ако захранва нормален настолен компютър.

Дискове

Дойдохме си на думата Все пак цялата дандания беше точно заради тях, нали?

Няма да ви препоръчвам конкретни марки и модели, това в крайна сметка зависи от бюджета и предлагането на пазара, а и от вашите предпочитания. Все пак ще ви дам някои напътствия, които ще ви помогнат да избегнете проблеми.

Както вече споменах, силно препоръчвам RAID1. Това означава загуба на половината капацитет на дисковете, но дава много по-добра сигурност на данните. Дисковете се развалят, а никой не иска събираните с години снимки, например, да изчезнат безследно. Можете да направите някакъв компромис – два диска в RAID1, останалите без RAID. Дисковете обаче все повече поевтиняват – и колкото повече навлизат SSD устройствата, толкова повече ще падат цените на твърдите дискове.

Да предположим, че съм ви убедил за RAID1 Следващ съвет: не купувайте два еднакви диска за един и същи масив. Това е грешка, която много лесно се допуска – два диска от една партида на един производител имат по-голям шанс да се развалят по едно и също време, отколкото два диска от различни производители, или поне от различни партиди. Аз лично купувам дискове с различна марка и с еднакви капацитет/скорост. Seagate, Hitachi, WD, Samsung – както предпочитате.

В началото на статията ви казах, че твърдите дискове могат да се слагат в 5,25 инчовите гнезда – това става с помощта на евтини метални скоби, които се прикрепят с винтове за диска и го правят достатъчно широк за голямото гнездо. Тези гнезда са по-високи от малките гнезда за твърди дискове, което оставя достатъчно място за вентилатор под диска. Потърсете в компютърните магазини, намират се.

С тези скоби можете да оползотворите празните DVD гнезда на кутията, като ги запълните с дискове

ОК – приготвили сме пари за дискове, намерили сме скобите за закрепване, остана още едно нещо – охлаждане! Недейте да подценявате фактора “температура” – той е един от най-важните за живота на диска. Според проучванията, един градус по-малко увеличава живота на диска с 10%. Кутия, в която има пет диска, наблъскани един до друг, става доста топло място. Виждал съм с очите си как невентилирани дискове, сложени в съседни гнезда, достигат температура над 55 градуса. Не мислех, че е чак такъв проблем, докато два от трите диска не започнаха да дават дефекти само след няколко седмици. За мой ужас, тези 3 диска бяха в RAID5 масив… Оттогава ползвам вентилатори, и никога повече RAID5 Пффф…

Едно охлаждане за твърд диск струва около 10 лева, така че инвестицията си струва. Шумът от кутията се повишава чувствително, но така или иначе този сървър не би трябвало да ви е в спалнята

Най-евтиният вариант на охлаждане за твърд диск

Сега е моментът да проверите колко куплунга за твърд диск ви дава захранването. Обикновено има поне 4 от стандартните Молекс конектори, а може да има или да няма конектори за SATA. Компютърните магазини продават преходници. Ако сте късметлии, може да намерите преходник, който прави от един Молекс – два SATA. Тези обаче се намират рядко…

Ако дъното ви има само 4 SATA порта, намерете някакъв стар ATA диск за операционната система. Винаги е по-добре да държите OS и данните разделени, а не искаме този диск да ползва ценен ресурс като SATA портовете.

Да обобщим:

• За RAID масива, купете или дискове от различни марки, или такива от различни магазини
• Ползвайте метални скоби, за да сложите дискове в гнездата за DVD
• Купете охлаждане за всеки от дисковете
• Осигурете ток за всеки диск – ако захранването няма достатъчно конектори, купете преходници

Заключение

Цялата система без дисковете би трябвало да се събере в 300-400 лева. Можете да спестите част от парите, ако намерите компоненти втора ръка, които да свършат работа. Ако вече сте направили пазаруването, трябва да имате всичко, което ви е нужно – хващайте отверката и сглобявайте

Нарочно не съм споменал CD/DVD устройство – такова не ви трябва, освен за инсталация на операционната система. Може да сложите временно някакво, което после да махнете – иначе само ще заема място, в което бихте могли да сложите един твърд диск повече.

Ако сте много светнати, може да ползвате обикновена USB флашка, на която да инсталирате операционната система – спестява ви един цял диск, и ви позволява лесно да правите бекъп на системата. Повече за софтуера обаче, малко по-натам

Очаквайте: какъв софтуер да ползваме.

Първо, сървърът има нужда от захранване – трябва ви контакт!

Второ, мрежовият кабел – ще ви трябва такъв, за да свържете сървъра с мрежата. Имате 2 варианта:

1. Ще ползвате самия сървър като gateway за домашната мрежа към интернет. Този вариант е в случай, че ползвате LAN интернет. Тогава ще имате нужда от две мрежови карти и два LAN кабела – едната за интернет, другата за домашната мрежа. Ако интернет кабела вече е прекаран в дома ви, изберете място, което е близо до него.
2. Имате друго устройство, което ще бъде gateway, например ADSL рутер, кабелен модем, или wireless рутер. Тогава ви трябва само един кабел, с който по някакъв начин да свържете сървъра с домашната мрежа.

Трето, вентилацията – компютрите не работят добре, когато им е горещо. Не забутвайте сървъра в място без добра естествена вентилация. Един компютър може да консумира над 200 вата електрическа мощност, която в крайна сметка се преобразува в топлинна енергия – ако сте затрупали сървъра със зимните палта в килера през лятото, той няма да изкара много дълго. Ако живеете в къща с мазе, това е идеалното място! Постоянна хладна температура, а и шумът от машината няма да пречи на никого. Ако нямате мазе, помислете за друго сервизно помещение с добра вентилация. Панелните блокове обикновено имат някакво малко помещение (метър на метър), подобно на килер, където стоят водомерите – също добро място.

В крайна сметка, идеята е сървърът да е възможно по-скрит. Веднъж инсталиран, много рядко ще ви се налага да го вадите отново, освен ако хардуера не даде дефект, или не поискате да добавите още дискове – удобния достъп не трябва да ви е приоритет.

Очаквайте: как да изберем хардуера; какъв софтуер да ползваме.

Ако разполагате само с един компютър и никакъв излишен бюджет, разбира се, нямате абсолютно никаква нужда от сървър В модерният дом обаче не е рядкост да има два, три, че и повече компютъра – един за родителите, един за детето, лаптопи, и т.н. Хубавото на компютрите е, че много лесно можеш да замениш качеството за количество, и обратното – с една и съща сума можеш да се снабдиш както с “щайга-убиец” за най-новите игри, така и с 3-4 по-стари компютъра, напълно достатъчни за музика, интернет, и гледане на DVD/DivX филми.

Напоследък в България много силно навлизат безжичните домашни рутери – с помощта на един такъв рутер можете да осигурите достъп до интернет на всеки член на семейството. По този начин вече имате почти напълно функционираща домашна компютърна мрежа! Следващата крачка е осигуряването на файлов сървър, който да е на разположение на всички компютри в мрежата.

В днешно време децата са по-светнати в новите технологии от родителите си – да предположим, че отрочето ви е успяло да намери и свали от интернет новия сезон на “д-р Хаус”, например. Детето си гледа сериала на неговия компютър по-рано през деня, но вие искате да го гледате по-късно преди лягане. Очевидно не става да гледате от компютъра в неговата стая. Можете да копирате предварително сериала на своя компютър, но защо да има две копия на едни и същи файлове, които могат да достигнат повече от 10 гигабайта? Можете също да гледате сериала директно през мрежата от детския компютър, но това изисква и двата компютъра да работят, а детето не иска неговият да му бучи на главата.

Това е само един пример, при който може да ви дойде идеята за домашен сървър. Ако сериала бъде свален директно на сървъра, всеки ще може да го гледа когато поиска, без да има нужда от копиране насам-натам. Разбира се, това важи за всякакви файлове – музика, филми, програми… Можете да ползвате сървъра за съхраняване на наистина важни документи, в случай че си загубите лаптопа, или настолният ви компютър тотално сдаде багажа.

Съхраняването на файлове е само една от функциите на един сървър, които можете да ползвате. Ето и няколко други функции за по-напреднали потребители:

• VPN сървър – можете да се свържете сигурно към цялата домашна мрежа от всяка точка на света
• RAID – съхраняване на файловете на повече от 1 диск за по-голяма сигурност
• Антивирусна програма, работеща на самия сървър, която да защитава файловете, които записвате на него
• Web/Email сървър

Правилно конфигуриран и разположен далеч от очите и ушите, домашният сървър е незаменимо удобство – той е там, когато ви е нужен, без да ви се мотае в краката през цялото време. Можете да го разположите в най-затънтения край на дома – в килера, мазето, дори на балкона (стига да не го вали, разбира се ). Той няма нужда от нищо, освен ток, вентилация и мрежов кабел, а сметката ви за ток ще нарастне с не повече от парите за една семейна вечеря.

Очаквайте: как да изберем място за сървъра; как да изберем хардуера; какъв софтуер да ползваме.

Днес при мен пристигна дългоочаквана пратка от далечен Тайван! Прилежно опакован в пукащи се найлонови мехурчета, чисто нов Acer Aspire Revo R3610!

Въпросното нещо представлява т.нар. nettop – в общи линии лаптоп без екран и клавиатура, просто малка кутия с портове за най-различни кабели (USB, интернет, видео, аудио, и т.н.).

След като не успях да намеря въпросната джаджа в нито един български представител на Acer, реших смело да се хвърля презглава в eBay, прежалвайки рисковете на интернет пазаруването, както и примирявайки се с липсата на гаранция. За моя радост, както винаги досега, нямаше никакви проблеми – пратката пристигна за 16 дни (с известно закъснение), в перфектно състояние. Крайната цена на цялото удоволствие се получи точно 400 лева без някакви стотинки. Нека си продават в Технополис по-стария модел (R3600) с льолявия процесор Atom 230 и с двойно по-малък диск за 420 кинта…

Ето и точната конфигурация на това, което поръчах:

Да опразним кутията!

Това Revo, което си поръчах, е леко орязано откъм аксесоари. Вътре в самия корпус всичко си му е налично, има си също захранващ кабел, стойка, диск с драйвери, но нищо друго. Няма оригинална кутия (просто бяло кашонче), нито операционна система (дойде с някакъв Linux без графична среда, който не се брои), нито ръководство за употреба, нито каквито и да е други кабели/аксесоари. Аз лично съм напълно OK с това, понеже сваля от цената, а пък мога да си купя допълнително нещата, които ми трябват.

Първи впечатления

Кутията	Ауууу…	Със стойката
Поглед отзад…	… отгоре…	… и отпред.

Ами, нямаше никакви изненади – от няколко седмици чета материали за този компютър в интернет, така че знаех какво да очаквам. Външния вид не е нищо особено, просто кутийка с интересна форма. Отвътре си е нормален компютър, тъй че още с включването нямах проблеми с влизането в BIOS-а – всичко нормално, както при всеки друг компютър. Имаше инсталиран някакъв глупав Linux без графична среда, дори не се занимавах да се ровя в него.

Естествено, първата ми работа беше да инсталирам Windows 7! За целта е нужно да се ползва USB, понеже джаджата си няма никакво устройство за четене на CD/DVD дискове (което аз считам за плюс!). Понеже в офиса имаме разни оригинални дискове с Windows 7 Ultimate, взех, та си спретнах една инсталационна USB флашка (ето как). Стартирането от нея (boot) сработи от раз.

Инсталацията премина абсолютно безболезнено, което поне при мен се получава почти всеки път при 7-цата, пробвано на няколко различни компютъра… Яко! Дори нямаше нужда да ползвам диска с драйвери, пратен ми от продавача – Windows си имаше читави драйвери за всичко, а за каквото нямаше, си дръпна самичък от интернет. Бравос бе, драги ми господине

Едно нещо, на което специално обръщам внимание, защото е от голямо значение за мен – шумът от кутията е изключително незабележим! Както ще видите по-надолу в статията, цялата джаджа се охлажда от един единствен мъничък вентилатор, който освен това е и много тих.

И за какво ми е туй нещо?

Основната функция на Revo-то вкъщи ще бъде като Home Theater PC – иначе казано, вързано към LCD телевизор и музикална система с цел гледане на филми, слушане на музика, и евентуално сърфиране в Мрежата. От всички тези дейности, гледането на FullHD филми е тази, която потенциално би го натоварила до предела на възможнотите му. За щастие, цялата идея на ION™ чипсета е точно тази! Той съдържа графичен процесор GeForce 9400M, който е в състояние да поеме основната тежест при декодирането на H.264 видео.

Hardware-accelerated video decoding?

Първата ми работа, след като Windows 7 се стартира за първи път, беше да тествам как Media Player Classic – Home Cinema се справя със задачата да ползва ION чипсета за декодиране на видео. Имам доста добър опит с този плеър на други компютри, затова очаквах и сега резултатите да бъдат добри.

Ами, в общи линии не останах твърде разочарован – наложи ми се да направя някои тънки настройки тук-там, но подкарах идеално възпроизвеждане на FullHD H.264! Използването на процесора по време на декодиране се върти около 15% – повече от приемливо.

Under the hood!

Естествено нямаше да съм аз, ако не хвана отвертката и не разбъзикам нещо чисто ново. Капакът се маха сравнително лесно, а и без това гаранция по принцип нямам… Виждат се основните чаркове, както и единственият вентилатор в системата. WiFi модулът има две антени, в два противоположни ъгъла на кутията за максимум покритие. При желание човек лесно може да смени твърдия диск и паметта, но май няма друго, което си заслужава да се ъпгрейдва.

Интересен ми е най-новия тип измами – историята с убито в катастрофа дете, и разните им разновидности. В тези случаи, на роднините се звъни от името на “убиеца”, за да бъдат дадени някакви пари, които да го отърват от затвора.

Изобщо не съм учуден, че много хора се връзват и изгарят с адски много пари, но все пак, този факт говори много зле за наказателната ни система. Очевидно всеки измамен е повярвал, че с даването на рушвет въображаемото престъпление някак си ще изчезне. Явно масовата нагласа на хората е, че с пари можеш да се отървеш от всякаква отговорност – а това не би било факт, ако не беше поне в известна степен вярно.

Освен за наказателната система обаче, успешната измама говори много зле и за самия измамен – и докато наивността никога не е била престъпление, то даването на подкуп си е такова отвсякъде. Явно да отървеш син/дъщеря/внуци от ударите на закона е съвсем в реда на нещата, стига да има такава възможност… Никой от измамените не се е замислил, че по този начин би нанесъл още един удар по психиката на близките на “жертвата”, правейки престъплението спрямо тях още по-тежко.

Е, що се отнася до мен, измамените заслужават да бъдат оскубани с такава схема – който е готов да действа по такъв начин, няма как да бъде наказан другояче. Всеки път, когато чуя по новините за нов такъв случай, някак си хич не ми става жал. Опитали се да преметнат правосъдието, обаче те самите се оказали преметнати – голяма работа! Рев до небесата за изгубените пари – сякаш са предпочитали всичко да е било вярно, та поне да не са ги дали напразно. Нека да не забравят – все пак убито дете няма, което вече наистина щеше да бъде трагедия и за двете страни…

п.п. яд ме е на измамените, защото аз като моторист съм много по-уязвим както към моите, така и към чуждите грешки на пътя. Ако утре някой ме убие и се отърве от затвора с помощта на връзки, искам да се върна и да му причинявам кошмари

Преди да се впусна в обяснения, нека обясня какво е общоприетото схващане. 32-бита е число, състоящо се от 32 нули и единици. Колко различни числа можем да напишем, ако разполагаме с 32 места? Отговорът е 2 на степен 32, или 4 294 967 296. Когато компютърът иска да знае къде точно в паметта се намират някакви данни, той пази техният “адрес” в 32-битово число – то представлява номерът на клетката памет, съдържаща данните. Ако адресът е 32-битово число, и ако 32-битовото число има само 4 милиарда различни стойности, значи можем да имаме най-много 4 милиарда различни адреси, нали? Правилно! И тук идва моментът на заблудата – повечето хора приемат без замисляне, че 1 адрес отговаря на 1 байт в паметта, т.е. с едно 32-битово число можем да адресираме максимум 4GB памет.

Системните програмисти не за пръв път се срещат с такива ограничения, и отдавна съществуват прости механизми за заобикалянето им. Когато компютрите са били 16-битови, са могли без проблем да работят с повече от 64KB памет! Дори още по-отдавна, 8-битовите компютри не са разполагали само с мизерните 1KB…

Още от времето на Pentium Pro (1995), процесорите на Intel поддържат технология, наречена Physical Address Extension, която ги снабдява с още 4 бита за адресиране на реалната памет. Технологията трябва да се поддържа и от процесора, и от операционната система. В случая с Windows, тази технология се поддържа още от Windows 2000! Доказателство за това е сайтът на Microsoft, описващ различните лимити за памет при различните версии на Windows. Ясно се виждат множеството 32-битови сървърни версии на Windows, които поддържат памет стигаща до 128GB!

Що се отнася до desktop версиите на Windows (например Vista), на практика те ползват абсолютно същите библиотеки за управление на паметта, както сървърните версии. Кодът е един и същ, и е наличен във всички версии! Във 32-битовата Vista просто изкуствено е заложена спънка, която да не позволява използването на повече от 4GB памет.

В крайна сметка, лимит наистина има – Vista не може да работи с повече от 4GB. Но този лимит няма абсолютно нищо общо с 32-битовата архитектура – той е наложен по чисто софтуерен път. И както доста от софтуерните ограничения, си има начини за заобикалянето му

Идиотите обаче се усетиха твърде късно, че по този начин потребителят губи всякаква възможност да си изтегли от интернет какъвто и да е друг конкурентен браузър… Айде обратно към разнасянето на програми с дискети