Борците за защита на конкуренцията във войната на браузърите успяха да постигнат победа над най-големия играч на сцената – Microsoft. В европейската версия на Windows 7 няма да бъде включен Internet Explorer!
Идиотите обаче се усетиха твърде късно, че по този начин потребителят губи всякаква възможност да си изтегли от интернет какъвто и да е друг конкурентен браузър… Айде обратно към разнасянето на програми с дискети 
Нещо напоследък ме избива на статии за авторски права 
Предишната статия (за “наливното” вино… ) беше преведена от писателя Иван Попов. Хрумна ми да се поразровя и да намеря нещо повече за него, и попаднах на Подкрушието . В него, освен другите му статии (с които, като фен на фантастиката, най-вероятно също ще се запозная), мернах още една по темата с авторските права и репресиите на ГДБОП, този път написана лично от него. Писана е доста отдавна (1999), но според мен е достатъчно актуална, за да я пусна в блога .
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
(авторското право в условия на
чиновническа и застрахователна демокрация)
Както е известно, България е абсурдна страна. От гледна точка на управлението това означава, че 90 % от последиците на всяка заповед или закон са чисто странични и обикновено непредсказуеми ефекти – и само десетината останали процента имат нещо общо с предварителните (декларирани) цели. И управляващите, напълно неспособни да отчетат всички ефекти на дейността си, са принудена да се ориентират по разни съображения от съвсем непрактичен и по правило митологичен характер.
Абсолютно точно така стоят нещата и около закона за авторско право. И по-специално – около печащата се в момента заповед за масирани проверки за нелицензиран софтуер.
В няколко поста смятам да публикувам някои полезни методи за защита на информацията, която всички записваме по твърдите си дискове. Ако (не дай си боже…) компютърът ви бъде откраднат, или по някаква друга причина попадне в чужди ръце, е добре информацията ви да не бъде твърде лесно достъпна. За целта естествено се ползват методи за криптиране, с които защитата на информация от неоторизиран достъп става лесно и удобно, и заедно с това – доста сигурно.
Предварително обявявам, че описаните методи нямат за цел скриване на информация от властите, въпреки че биха могли да се използват и по такъв начин – ако искате да правите нещо такова, правете го на собствена отговорност. 
Една от най-важните възможности на криптиращите програми е т.нар. “deniable encryption” – възможност за дефиниране на различни пароли, отключващи различно съдържание (виж също и Plausible deniability в криптографията). Ако бъдете принудени да издадете паролата за достъп (например чрез мъчения или изнудване), можете да дадете “фалшива” парола. Тя ще отключи съдържание, различно от това, което искате да защитите, което обаче всъщност не държите да бъде защитено. След това можете да твърдите, че друга парола не съществува. Никой няма да е в състояние да докаже, че това не е вярно, ако се гледат само криптираните данни. Ключовият фактор е оказване на съдействие – щом сте дали някаква парола, значи сте оказали съдействие, оттук нататък не сте длъжни да доказвате, че не съществуват други пароли – задача на отсрещната страна е да обори твърдението ви. За съжаление, почти неосъществима задача.
На практика, вместо да се работи над данните, много по-лесно е да ви шпионират в опит да разберат паролата, без да заподозрете нищо. Така че внимавайте какво се вижда през прозореца. Би било много тъпо да настоявате, че втора парола няма, и изведнъж да се окаже, че опонентите ви я знаят… Също, внимавайте с безжичните клавиатури. Много са удобни, но ако вашата няма фабрично кодиране на сигнала, хвърлете я на боклука, или я подарете на някой приятел. Жичните също могат да се “подслушват” чрез малък преходник, предаващ всеки натиснат клавиш с радиовълни. Ако работата ви е наистина поверителна, следете за такива устройства, които леля Пена – чистачката “случайно” е сложила в обедната ви почивка.