Най-удобно е на тротоара пред входа на блока:
На всички ни се е налагало да изхвърляме картонени опаковки и кутии. Донасяме ги вкъщи с почти всяко електронно устройство, което купуваме от магазина. Вероятно повечето от вас ги изхвърлят веднага, но други като мен ги трупат за в случай, че потрябват за нещо (почти винаги – неизвестно за какво…)
Днес реших да поразчистя старите компютърни части, които събират прах по кашоните вкъщи. Имам компоненти отпреди повече от 10 години, които дори когато съм ги купувал, са били втора и дори трета употреба. Все още пазя почти всички части от първия компютър, който някога съм имал – ееех, спомени… Разполагам с напълно работещо 3DFx Voodoo 1 и процесор Pentium 200MMX!… Та, през годините съм купувал какво ли не, и всяка кутия, с която са идвали частите, съм складирал в един голям кашон. Докато разглеждах какво има в него, си помислих, че пазя твърде много празни кутии. Направих едно пълно преподреждане, натъпквайки всички чарколя в няколко от кутиите, а всички останали реших да изхвърля.
Дотук добре, обаче ми останаха тези десетина картонени кутии, заемащи толкова място, че да ги занеса всичките до контейнера пред нас си беше мисията невъзможна! Тогава се сетих за един съвет, който бях чел някъде – да смачкваме кутиите, които изхвърляме, така че да не заемат много място в боклука. Точно тази вечер си нямам по-добро занимание, така че реших да направя една хубава компресия на всичките кутии, така че да се съберат само в една от тях. Това спестява много място в контейнера, и той се използва максимално ефективно. Същото важи не само за картонените, но и за алуминиевите кутийки от Кола, пластмасовите от минерална вода, и т.н.
Тази мисия вече не беше чак толкова невъзможна – можете да видите крайния резултат
Е, добре де, попрестарал съм се малко, но всичко е с цел да дам някакъв добър пример
.
п.п. На първата снимка, в найлоновия плик вече има 2 дебели кутии, които компресирах преди да се сетя да снимам…
[svgallery name="packing"]
Снимката е на моя шлем след вчерашно каране от Самоков до София след залез слънце. По това време излиза всякаква летяща гад, и в резултат на това за съвсем кратко време се омазах целия в мушички. В определени моменти мушичките бяха толкова многобройни, че осветявани от фара много приличаха на валящ дъжд. Предната част на мотора изглежда по абсолютно същия начин
В интерес на истината, видимостта през стъклото не е толкова лоша, колкото бихте предположили…
Накратко – миналата седмица отидох да я видя в новия шоурум на Милано Моторс, в последния възможен ден. Порадвайте й се и вие