RSS
 

Archive for the ‘Общи приказки’ Category

Телефонните измами

17 Jan

Фактът, че хората се връзват, не ми е интересен – наивници колкото искаш, аз също съм се връзвал на глупости. А и подходът на измамниците предразполага това.

Интересен ми е най-новия тип измами – историята с убито в катастрофа дете, и разните им разновидности. В тези случаи, на роднините се звъни от името на “убиеца”, за да бъдат дадени някакви пари, които да го отърват от затвора.

Изобщо не съм учуден, че много хора се връзват и изгарят с адски много пари, но все пак, този факт говори много зле за наказателната ни система. Очевидно всеки измамен е повярвал, че с даването на рушвет въображаемото престъпление някак си ще изчезне. Явно масовата нагласа на хората е, че с пари можеш да се отървеш от всякаква отговорност – а това не би било факт, ако не беше поне в известна степен вярно.

Освен за наказателната система обаче, успешната измама говори много зле и за самия измамен – и докато наивността никога не е била престъпление, то даването на подкуп си е такова отвсякъде. Явно да отървеш син/дъщеря/внуци от ударите на закона е съвсем в реда на нещата, стига да има такава възможност… Никой от измамените не се е замислил, че по този начин би нанесъл още един удар по психиката на близките на “жертвата”, правейки престъплението спрямо тях още по-тежко.

Е, що се отнася до мен, измамените заслужават да бъдат оскубани с такава схема – който е готов да действа по такъв начин, няма как да бъде наказан другояче. Всеки път, когато чуя по новините за нов такъв случай, някак си хич не ми става жал. Опитали се да преметнат правосъдието, обаче те самите се оказали преметнати – голяма работа! Рев до небесата за изгубените пари – сякаш са предпочитали всичко да е било вярно, та поне да не са ги дали напразно. Нека да не забравят – все пак убито дете няма, което вече наистина щеше да бъде трагедия и за двете страни…

п.п. яд ме е на измамените, защото аз като моторист съм много по-уязвим както към моите, така и към чуждите грешки на пътя. Ако утре някой ме убие и се отърве от затвора с помощта на връзки, искам да се върна и да му причинявам кошмари :twisted:

 

Защо караме вдясно?

13 Mar

В древността, когато хората пътували на кон по пътищата, било прието да се разминават яздейки вляво – по този начин можеш с лявата ръка да държиш юздите, а дясната да ползваш за поздрав или отбрана. Има сведения, че още древните римляни са се движили вляво по пътищата си. През 1756 във Великобритания е издаден първият указ, определящ как да се движи трафикът – в документа се казва, че целият трафик през Лондон Бридж трябва да се движи вляво с цел облекчаване на движението. Оттам вече тръгва традицията в целия свят трафикът да се движи вляво.

Как обаче се стига до положението, че все повече държави преминават към движение вдясно? Днес 72% от пътищата са с дясно движение, и 2/3 от жителите на земята живеят в държави, ползващи такива пътища.

Преминаването към дясно движение започва в края на 18-ти век – в някои държави, в които били разпространени конски впрягове с 2 редици от коне, на един от конете яздел човек с камшик. Понеже повечето хора са десняци, на тях им било по-удобно да държат камшика с дясна ръка и да седят на някой от конете в лявата колона. По този начин разминаването ставало по-лесно, ако караш вдясно, защото виждаш по-добре на какво разстояние минаваш от насрещния.

Днес мнозинството от държавите с ляво движение са бивши британски колонии. Основният аргумент за смяна на движението обикновено е съвместимост със съседните държави – ако всички около теб карат вдясно, рано или късно и ти ще приемеш това :) Днес само 4 европейски държави са с ляво движение, всичките част от Британската империя и никоя нямаща физическа граница с държава с дясно движение – Кипър, Ирландия, Малта и Великобритания.

Всъщност повечето държави с ляво движение са островни – добавяме Япония, Австралия, всички острови в югоизточна Азия (между Азия и Австралия)… Голямо хомогенно парче от югоизточна Африка също кара вляво, както и целия Индийски полуостров. Две странни изключения са Гвиана и Суринам в Южна Америка – на целия континент само тези две съседни страни карат вляво!

Намибия е единствената държава, преминала от дясно към ляво движение.

 

Най-якото “секюрити”!

12 Feb

Миналата седмица бях с колеги в Лондон на командировка, и за пореден път изпитах неудобствата на мерките за сигурност по летищата.

Първо в София ме лишиха от дезодорант – много опасна запалима течност под налягане! Терористите ги ползват редовно за скоростна епилация на пътниците в комбинация с кутийка кибрит. Както и да е, не беше толкова голям проблем.

На връщане от Лондон обаче беше съвсем друга история – първо те карат да си махнеш колана, понеже детекторите им за метал били много чувствителни (въпреки това детектора писна след мен, така че минах през цялостно обарване…). После се налага да се разделиш за малко с обувките си, за да минат отделно през рентген. Накрая се оказваш пред натъпкано фоайе, където няма никакво място, където да си сложиш багажа, докато си нахлузваш чепиците прав.

И накрая като се прибрах вкъщи забелязах, че през цялото време съм си носил 5-сантиметрова безопасна игла, закачена за раницата! :D

 

Don’t kill The Stig!

29 Jan

Не ме интересува кой е Стиг, не искам да знам, искам да забравя какво съм чул, искам да върна времето 10 сезона назад, искам хората да се научат да сдържат любопитството си…

НЕ УБИВАЙТЕ СТИГ!

п.п. Добре де… нека поне следващият да не е розов…

 

Facebook – диагноза?…

10 Jan

Топлата вода е хубаво нещо, и вече мога да се похваля, че я открих! :) .

Вчера си пуснах на вода акаунта във Facebook, и си направих отчет на наличните приятели. Доста време се ослушвах, преди да направя тази стъпка – мислех си, че там се събират само разни дечурлига дето си нямат друга работа за след училище. :) Оказа се обаче, че няколко от хората, с които поддържам контакти, си имат акаунти! И понеже там човек може да види приятелите на своите приятели, почнах да откривам още познати лица :) За нула време събрах десетина човека! Успях даже да се намеря с приятел, с когото малко поизгубих връзка през годините (за което вината си е моя, естествено).

Малко закъсняло решение от моя страна – показателно за това е, че преди месец бях попитан не от друг, а от сестра ми, дали имам Facebook профил :) А уж аз съм по-запознатият с новите технологии в Интернет :D